Първият брой на това авторско издание е отпечатан на 08.10.1991 г. и излиза в 34 броя до 1994 г., след което се преименува в "Сканди ЛЪВ". Автор и издател е известният варненски енигматик Венециян Тодоров.

В "Енигматика" имаше всичко: конкурси за решаване, съставяне, съобразителност и оригиналност с парични и предметни награди, изключително разнообразие от енигматични жанрове, най-дългата кръгословица, най-дългата кръстословица (за времето си), най-големият картинен ребус и още много най, енигми за децата, представяне на млади автори, енигматичен речник, множество нови и ориганални енигми белязани със знака "За първи път",

рубрика за начинаещи "Как се прави", коментарна рубрика "Енигматиката през месеца" и др. Ето какво пише в тази рубрика в брой 19-ти на изданието:

Цитат :

Рубрика с много приятели и много врагове. Рубрика, посрещана възторжено от професионалните енигматици и издатели. Рубрика, следена с интерес от запалените любители на енигматиката, от немалкия брой ценители на оригиналното и заинтригуващото.
Мнозина мои колеги-издатели посрещат с одобрение тази рубрика и дори предлагат увеличение на площта. Но на предложението ми и те да пишат за добрата и слабата енигматика отговарят "Страх ме е" ...
Страхът е човешко качество, но докъде ще стигнем с него, колеги? При толкова издания с енигматика от ниска проба, при толкова нелегални издания (около 1/3 от общо над 90 заглавия), при толкова криворазбрани цели на енигматиката? Докъде ще стигнем ако продължим да си затваряме очите за слабото и фалшивото? Отговорът знаете, но ви е неприятно да го чувате: истината трябвало да се казва на порции. Но аз ще ви я припомня цялата: ще стигнем до там, че само след 1-2 години у нас ще останат само изданията, които:
а) учат читателя на слаба енигматика;
б) се правят от неспециалисти по енигматика;
в) не плащат никакви данъци, щото са нелегални;
г) залъгват читателя с преписани от стари вестници енигми;
д) използват съставени от компютър кръстословици (за жалост компютърните програми още са на ниво 20% черни квадратчета и средна дължина под 4,50).
Преди месец един нов издател на енигматична книжка от Варна ми каза следното: "Разбирам от вицове, а не от енигматика. Но видях в едни стари вестници няколко кръстословици, харесаха ми и ги публикувах. Е, имаше доста грешки, но нали нищо не разбирам, пък и ги купуват ..."
Коментарът оставям на теб, читателю. ТИ, който разбираш всичко, ТИ, който единствен можеш да си съдник, ТИ, който ще решиш каква да бъде енигматиката ни след 2 години. И ако решиш можеш да четеш в рубриката "Как се прави..." какво аз разбирам по добра енигматика.

Вижте колко прозорлив и точен в преценката си е авторът, всичко стана точно така. Както вече споменах веднъж, Венециян Тодоров е любимият ми автор от него период и не крия, че съм се учил от него и споделям много от вижданията му за енигматиката, допадат ми начинът му на писане и мислене, критичните и пиперливи коментари към други издания и енигматици (понякога прибързани и неоснователни, но в повечето случаи точно на място). Жалко е, че един такъв истински ТВОРЕЦ вече не издава, той може да даде още много на българската енигматика и на ЧИТАТЕЛИТЕ!

А ето и няколко странички от изданието